Скъпи абитуриенти,
Дълго ще се помни тази 2020 г.
В това обръщение по случай последния ви учебен ден в ПМГ „Атанас Радев“ ще споделя накратко как според мен и моите колеги са преминали последните 5 години от живота ни в училище.
За пореден път вие ни показахте, че интересите на учениците от ПМГ „Атанас Радев“ далеч не са свързани само с математика, с която болшинството се справят с лекота. Успехите на регионални, областни и национални олимпиади и състезания по математика, информатика, български език и литература, чужди езици, биология, химия, физика, астрономия, философия, история и география са неизброими. Във випуска има и отлични музиканти, танцьори, стихотворци, художници, есеисти и спортисти, както и много добри организатори, проявяващи се в различни благотворителни каузи.
Сред вас има много ученици, които в най-голяма степен носят духа и класата на гимназията, които в истинския смисъл на думата са нейно лице. И в този випуск са събрани ярки индивидуалности с висок интелектуален потенциал и смели мечти, които реализират със замах и целеустременост.
Няма как да не благодарим на такива ученици – те са нашата голяма гордост. За гимназията ни е чест да има такива възпитаници. Можем да сме сигурни - такива ученици ще успеят, защото носят силата на знанието и оптимизма на истинските мечтатели.
В началото някои от вас бяха плахи и неуверени, старателни и смирени съзряващи младежи и девойки, които постепенно добиваха увереност и самочувствие. Неусетно се научиха ловко, с немного големи усилия да постигат правилните резултати.
Мисля, че най-голямото постижение обаче (а то се оказва непостижимо за огромен брой хора) е преобразуването на многото „Аз“ в VIII клас до единното „Ние“ в XII. Днес си тръгвате пораснали, с изграден мироглед и ценности, устремени към бъдещето, следвайки мечтите си.
Други често бяха предмет на дискусии на педагогическите съвети. Буйни, непокорни, съпротивляващи се – още в 8 клас заявиха себе си като голямо предизвикателство пред учителския екип и ръководството на гимназията. Ние бяхме натоварени и със задачата да облагородяваме и да обясняваме ценността на знанието. И сега, в края на ученическия им път, мисля, че можем да се поздравим – пред нас стоят едни млади хора, наясно със себе си - знаещи какво искат, към какво се стремят.
Учителите, които преподаваха в този випуск и ръководството на гимназията, се оказахме мно-о-о-ого търпеливи хора. И много изобретателни. Какви ли не методи, средства, способи, трикове, роли бяха използвани от нас за да преодолеят съпротивата ви при усвояването на знанията. Накрая можем да кажем, че почти успяхме. Не по-малко усилия употребихме за да запазим здравето и живота ви.
Всичко това ни струва много, защото ние не се пестихме за нищо и се раздадохме до край. Вече, искате или не, сме част от вас. Затова сте ни скъпи.
На всички пожелавам успех в това, което желаят и могат да реализират, в това, което ще ги направи щастливи хора.
От сърце ви желая да сте здрави и да успеете. Довиждане.
Евгений Иванов, директор на ПМГ „Атанас Радев“